Замълчи, моя душице,

мълчи си докато силата ти

мъката ти надмогне.

Малко остана още

пролетта да си дойде.

Имай търпение, моя душице.

 

Знам, твоето сърце е като невидимите вълни,

насред морето бушуващи се…

 

Ако имаше друг изход,

освен да чакаш,

не бих те спрял.

Повярвай ми.

Но няма,

друг изход не остана…

 

Незабравяй, че и лекарството не действа без минути,

ни цветето преди отредения си миг цъфти…

 

Замълчи, моя душице, замълчи.

Докато зимата в пролет се обърне.

Докато нощта в ден се превърне.

Докато дългият път близките стъпки целуне.

Докато след мъката свежест към теб долитне.

 

И докато лицето със сълзи

от дългоочаквана прегръдка,

покорено завчас, се овлажни,

моля те, душице,

ти си замълчи.

 

Замълчи вярвайки,

че срещу мълчанията ти

ще се издигнат

песните най-благородни,

от мечтите възпявани!

 

Хакан Менгюч